Учителя Беинса Дуно – Петър Дънов
(1864 – 1944 )

Всичко онова, което съм казал, няма да загине, да умре. Това са живи думи и това, което съм казал ще бъде.

Учителя Беинса Дуно – Петър Дънов
(1864 – 1944 )

Всичко онова, което съм казал, няма да загине, да умре. Това са живи думи и това, което съм казал ще бъде.

11 юли 1864 г. (29 юни стар стил, Петровден) – В село Хадърча, днес Николаевка, Варненско, се ражда Петър Константинов Дънов. Той е трето дете на свещеник Константин Дъновски и на Добра Георгиева, които преди това имат син Атанас и дъщеря Мария. Дядо му по майчина линия е чорбаджи Атанас Георгиев, възрожденски деятел за църковна независимост, дългогодишен кмет на селото и представител на Варненската кааза по народните работи в Цариград. Бащата Константин Дъновски е първият български учител и свещеник във Варна.

1872 г. – Петър Дънов постъпва в Основно българско училище в село Хадърча, а след Освобождението на България от турско робство завършва Петокласна мъжка гимназия във Варна.

24 юни 1886 г. – Завършва Американско методистко училище в град Свищов и от есента на 1887 до лятото на 1888 г. е учител в село Хотанца, Русенско.

Август 1888 г. – Заминава за Съединените Американски Щати и се записва студент в Методистката теологическа семинария Дрю в град Медисън, щата Ню Джърси, и я завършва през май 1892 г.

Есента на 1892 г. – Записва се в Теологическия факултет на Бостънския университет, защитава дипломна работа „Миграцията на германските племена и тяхното християнизиране“ и се дипломира на 7 юни 1893 г. Една година посещава занятията в Медицинския факултет на Бостънския университет и на 3 февруари 1894 г. получава сертификат, който му дава право да практикува медицина.

1895 – Петър Дънов, на 31-годишна възраст, се завръща в България, установява се във Варна и отказва предложените му длъжности на методистки и теософски проповедник.

1896 – Издава във Варна книгата „Науката и възпитанието“, където на научен език анализира пътя на човека в световната драма и говори за основите на нова култура, която предстои да настъпи. Същата година е един от учредителите на Дружественото читалище „Петко Рачов Славейков“, избран е за негов библиотекар-домакин и през следващите години държи пред варненското гражданство беседите: „Произход на човека“, „Преглед върху древната и модерна философия“, „Науката и философията“, „Защо и как живеем“ и „Основите на просвещението“.

1897 – В село Тетово, Русенско, на 33-годишна възраст, има мистично преживяване, което му разкрива неговата духовна мисия заедно с окултното име Беинса Дуно. Същата година, във Варна, издава брошура с мистичен текст под заглавие „Хио-Ели-Мели-Месаил“.

1898 – Произнася пред благотворителното дружество „Майка“ във Варна беседата „Призвание към народа ми – български синове на семейството славянско“, което е апел към социално-духовно самоутвърждение. На следващата година записва „Десетте свидетелства Господни“, а на 24 февруари – „Божието обещание“. В периода 1899 – 1900 г. живее при баща си, свещеник Константин Дъновски, в град Нови Пазар.

1900 – Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов) свиква във Варна първи събор на Бялото братство. Присъстват Пеньо Киров и Тодор Стоименов от Бургас и д-р Георги Миркович от Сливен. Оттогава до 1942 г. през месец август се провеждат годишни събори на Всемирното бяло братство на различни места: Варна (1900 – 1908), Велико Търново (1909 – 1925), София (1926 – 1941), на планините Рила и Витоша. Същата година, в Нови Пазар, записва „Седемте разговора с Духа Господен“.

1901 – 1912 – Пътува из селищата на България, изнася публични сказки и прави френологични изследвания на избрани представители от българския народ. От 1904 г. пребивава продължителни периоди от време в София, в дома на Петко Гумнеров на улица „Опълченска“ 66. Започва да произнася публични проповеди под форма на беседи.

1912 – В село Арбанаси, край Велико Търново, работи върху Библията и съставя „Завета на цветните лъчи на светлината“, който излиза от печат през септември същата година.

Март 1914 – Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов) организира молитвено събрание за посрещане на Духовната нова година и обявява началото на Новата епоха на Водолея. Същия месец произнася в София първата (официално стенографирана) неделна беседа Ето Човека“, с която слага начало на сериите „Сила и живот“. В тях излага основните принципи в Новото Учение на Бялото братство.

15 февруари 1917 г. – Открива в София цикъл от специални лекции пред омъжени жени, който продължава до 30 юни 1932 година.

1917 – 1918 – По време на Първата световна война, правителството на Васил Радославов го интернира във Варна. Живее в хотел „Лондон“ (днес Мусала) и води преписка със свои ученици.

След края на Първата световна война бързо нараства броят на последователите му из цялата страна и през 30-те години на ХХ век достига около 40 000.

24 февруари 1922 г. – Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов) открива в София Школата на Всемирното бяло братство, в която създава два класа от ученици. Общият окултен клас открива с лекцията „Трите живота“, а Специалният (Младежки) окултен клас – с лекцията Двата пътя“. Лекциите му пред двата окултни класа продължават ежеседмично 22 години (до декември 1944 година).

22 март 1922 г. – Построена е първата палатка на Баучеровата поляна (край София). Така се поставя началото на заселването на селището „Изгрев“ (днес квартал „Изгрев“), в което Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов) събира свои слушатели, последователи и ученици, и изгражда уникално по рода си в България духовно общество.

Първите заселници на селището „Изгрев“ живеят в палатки, а по-късно, по препоръка на Учителя, започват да си строят дървени къщички

7 юли 1922 г. – Архиерейски събор на Българската православна църква обявява Петър Дънов за самоотлъчил се от нея, а учението му – за еретическо и опасно за вътрешния мир и обществения морал.

21 август 1922 г. – На събора на Бялото братство във Велико Търново дава песента Фир-фюр-фен – Благославяй“, с която започва течението на школните музикални упражнения, завършило през 1944 година с Новото битие“.

1923 – 1927 – Изнася лекции и беседи в специално построен салон в София, на ул. „Оборище“ 14.

1927 – Установява се постоянно в селището „Изгрев“, където в специално построен салон изнася различните течения на своето Слово. От 19 август 1927 година, на годишния събор на Всемирното бяло братство, изнася поредица от беседи, обединени в цикъла „Пътят на ученика“.

Салонът на Изгрева

Лятото на 1929 г. – Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов) за първи път извежда своите последователи и ученици на лагер край Седемте рилски езера.

Аз дойдох, за да ви оживя, да ви просветя, да ви помогна, да ви дам знание и мъдрост, да ви утеша, като взема част от мъката ви и ви предам от радостта да чуете Божието Живо Слово.

21 септември 1930 г. – Открива ново течение на Словото – неделни утринни слова, които продължават до април 1944 г.

1934 – Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов) дава Паневритмията – цикъл от двадесет и осем ритмични, медитативни упражнения, съставени от мелодия, текст и пластични движения. По-късно той добавя другите два дяла на Паневритмията – упражненията „Слънчеви лъчи“ и „Пентаграм“. 1941 – 1942 г., последен по хронология, е създаден вторият дял на Паневритмията – „Слънчеви лъчи“.

4 май 1936 г. – активист на политическата партия Демократически сговор му нанася побой, който предизвиква мозъчен кръвоизлив и парализа. Въпреки заболяването, на 14 юли 1936 година излиза със свои ученици на лагер край Седемте рилски езера и на 12 август напълно възстановява здравето си.

22 март 1939 г. – Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов) записва послание към учениците, озаглавено „Вечният завет на Духа“.

Началото на 1944 г. – по време на въздушните бомбардировки над София, организира евакуирането на Изгрева в село Мърчаево (на 24 км югозападно от София) и се установява в дома (сега музей) на своя ученик Темелко Темелков. Завръща се на Изгрева на 19 октомври 1944 г.

20 декември 1944 г. – Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов) изнася пред Общия окултен клас беседата „Последно слово“.

27 декември 1944 г. – напуска физическия свят. Тялото му е положено на Изгрева със специално разрешение от тогавашното правителство. В днешно време мястото е исторически паметник на културата. Оформено е като красива градина, ежедневно отворена за свободно посещение.

Неоценимо е духовното наследство, оставено от Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов) – близо 4 400 лекции и беседи, 160 музикални творби, Паневритмия, множество упражнения и методи за самоусъвършенстване.